Unknowing Общност
Общността на unknowing, чат и дискусия.
2 ДУШИ
ВСИЧКИ
unknowing
Срещай се с Нови Хора
50 000 000+ СВАЛЯНИЯ
Общността на unknowing, чат и дискусия.
2 ДУШИ
ВСИЧКИ
unknowing
Срещай се с Нови Хора
50 000 000+ СВАЛЯНИЯ

Ха... И после се чудиш къде да насочиш останалата част от вниманието и енергията си.

Но повече от това, че научавам нови неща, разучавам това, което погрешно смятах, че знам. Намирам обновено чувство на удивление - прекрасно чувство на ренесанс - в нарастващото осъзнаване на моята огромна невежество. (редактирано)

Подобни публикации
Съдбата не ги създаде от нужда. Не го нарече любов. Нарече го баланс— и все пак ги свърза. Демонеса, родена от безкрайна война, сформирана в костния мозък на счупени царства, безсмъртна не по благословия а по отказ да я остави да почива. Тя помни всичко— всеки живот, всеки край, всеки вик, който… прочети повече
Наричам го "Бог" - и "Него"; Дори не знам Името Му. "Защото що се отнася до Бога, да признаем незнанието си е най-доброто знание." - Кирил Йерусалимски "Святост може да обитава само в незнание; ако не обитава в незнание, не е свята. Дори сред самите ангели, които се радват на най-голямата… прочети повече

Подтикът беше: Станах неразпознаваем след като те обикнах. Бях там - наблюдавайки как водата обикаля отводнител в неподвижна сянка, студено хвърлена от по-студена светлина Бях там - на някаква граница на по-слабо срещане където спекуларни отражения бяха светели непълно Бях там - когато мъглата… прочети повече
Страхувам се от тишината която идва след теб безформена непозната фантомна грешка въздухът ти е студена мъгла в която кипя от съжаление усмивката ти е откуп който все още не съм платил нощта не може да ме скрие защото жалостта вижда всичко така че се крия в тишината и я наричам стена един ден ти… прочети повече
Нито един Бог няма да претендира за тази градина, твърде отвратителна за очите, за да види тези дълго игнорирани мои предупреждения от света, който построих, изтрит, така че да не познава мир в моето време в отсъствието на гласа ми за напътствие в отсъствието на ръката ми и камшика, нарасна… прочети повече
За много хора празниците са забавно време да се съберат с семейство и приятели, да се насладят на почивка от работа и да прекарат повече време с любимите си хора. За някои обаче това е най-единичното и най-трудното време на годината. Разбира се, виждаш семейството си по празниците, независимо… прочети повече
Нови идеи, интелектуално вдъхновение. "От облаците на незнанието пробивам през светлината и внасям истината в живота..."

Не губете времето си с хора, които слушат само себе си #мотивация #съвети #хора #душа (редактирано)
Сбъдната мечта 2.0 В мили зелени поля лежа, спокойна и свободна Вятърът шепне тайни през косата ми, дива и безгрижна Галена от топлия допир на слънцето, чувствам се жива Контрастни усещания танцуват, пот и бриз, рамо до рамо В мили зелени поля, спокойна и свободна Под дърво с безкрайна… прочети повече
Обичам, когато някой сподели покана на някого, който няма право да се присъедини към сървъра.

Напоследък чета Франкенщайн и не мога да не мисля. Вярваш ли, че знанието е проклятие? Не мога да не мисля, че след като разбереш една ужасна истина, няма как да я забравиш. Освен това казват, че невежеството е блаженство.
Обърнах се, за да погледна себе си Или коя бях някога Малкото момиче, което обичаше татко си, което плачеше без мама си. Питам я "Какво желаеш за бъдещето?" И тя само иска да се чувства обичана, да се чувства в безопасност, да знае, че я грижат и я искат Обърнах се напред към… прочети повече
Къде всичко започна? Да бъдеш териториален е едно, тоталната война е друго. Да се защитаваш и твоите от другите, е нещастна страна на нашата природа. Това е тук, за да остане, и освен ако не настъпи генетично просветление, то ще бъде тук завинаги. Вярвам, че всичко започна с карта. Способността… прочети повече
Те бяха нечии мечти. Изречени в дъх. Несигурна пъзел, непоставен. Светата сянка, красотата в отломките. Животи, оставени смачкани като хартия на улицата, смачкани салфетки, пълни със сълзи и неизпълнени мечти. Сърца, веднъж сгънати, прибрани в линии, ценни, погрешно разбрани,… прочети повече
Атомите започват да вибрират Въздухът се зарежда Всичко около резонира С моята честота Увеличаваща Като антена Предаването се изпраща През измерения и царства Скрито за незнаещите Искрящо и пукащо като мълния Получено и абсорбирано Вълни отиващи навън във всички посоки Като приливна вълна Увеличено… прочети повече
Написах това стихотворение за игра, която играя. Моят герой е свързан с друг герой и романтиката се развива бавно и дълбоко. Поезията ми е вдъхновена от Руми. Преведох го на арабски, но тъй като не мога да чета или пиша на арабски (още), използвах ИИ, за да ми помогне с превода. Надявам се, че… прочети повече
Мисля, че ние избираме коя част от нас е надеждна. Частта, която е древна и не знае, или частта, която ни казва „Ще ти дам цялата ябълка, и дори не трябва да я хапеш“
Има място, лишено от благодат, където древна сянка се движи в бързина. И докато се търкаля и следва около празнотата, това, което я възприема, се укрива до утре. Всеки, който знае, но по-скоро отрича, би направил добре да премине пространството в тишина. Красотата сама, на две по дванадесет, се… прочети повече
Ако можех да спра времето за час Щях да прекарам всяка минута с теб Графити по магистралите с цветя Да оставя бележки на екипа на Ла Гуардиа Щяхме да се борим с горили, без да знаем И да си тръгнем с драскотини по бузите Но най-добрата част от любовта ти е да покажа В смеха, който носиш в… прочети повече
Ние, нежелаещите, водени от незнаещите, правим невъзможното, за неблагодарните. Направили сме толкова много, толкова дълго, с толкова малко, сега сме квалифицирани да правим всичко с нищо! ~обикновено приписвано на майка Тереза (сред други)
Здравейте отново на всички Стигнах до ситуация, в която виждам миналото си поведение, известното копаене на дупка, Гледайте на него както искате, но времето не стои на едно място, така че не е дупка, а окоп, който започва като пукнатина и сега сте в него, тънката линия, по която вървите, е този… прочети повече
Студен от пинеалната си жлеза до опашката на гръбнака ми/ приказката на утробата ми беше Мъдрост, родена недоразвита, неразпозната, незнаеща. Очите никога не бяха виждали ЕДИНИЦАТА, която е източник на очите, за да виждат през множеството. Единствеността се чувстваше оскъдна. Автономията се… прочети повече